Община Разлог

СЕЛО БАНЯ

Кмет на с. Баня

Николай Ушев

0887886934

Баня – кътче, намиращо се в Югозападна България, между трите величествени планини – Пирин, Рила и Родопи, запазило и до днес живописната си природа, своята красота и очарователност.

Местоположение:

Село Баня се намира в центъра на Разложката котловина,  на 5 км от Разлог и Банско, на 25 – 30 км от Якоруда и Симитли и на 150 км от София и Пловдив. Застроена е около многобройните топли минерални извори - общо 72 термални извора, които са 1/3 от минералните извори в Югозападна България,  бликащи от недрата на Баня с температура 45 – 58 °С. През селото протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите, чиято средногодишна сума е около 600 мм.

Население: 3032 души за 2012 година.

Личности родени в село Баня:

1. Патриархът на българските учители и книжовници – Неофит Рилски, със светско  име Никола Петров Попов – Катошев /роден е в село Баня 1793 год./;
2. Иван Поппанайотов Асянчин – учител, просветител, дописник и книжовник през 19 век;
3. Христо Иванов Дойчинов – писател – документалист;
4. Ангел Даракчиев –   кмет на селото след Освобождението. По негова инициатива е изработен първият регулационен план с прави и широки улици;
5. Костадин (Коце) Николов Бояджиев – български революционер, войвода на чета;
6. Никола Маноилов Дръдалов (Куриера) – куриер между Местния Народен комитет и Централния Македонски революционен комитет;
7. Иван Георгиев Грънчаров – учител в село Баня, участник в сраженията по време на Баненската буна;
8. Иван Тодоров Гръчев – български революционер, опълченец;
9. Георги Тодоров Гръчев – активен участник в националноосвободителното движение;
10. Христо Иванов Венедиков – активен възрожденски деец;
11. Йордан Тимотеев Венедиков  – генерал-майор, военен историк и публицист;
12. Стефан Ст. Попстаматов (1830 – 1886) – художник – иконописец;
13. Иван Костов Терзиев (1832- 1907)- художник-  иконописец.

Исторически данни: 

Баня е едно от най-старите селища на територията на община Разлог. В  землището  на с. Баня  са локализирани над  десет археологически обекти  от дълбока древност до късното средновековие. Находките   подсказват, че  топлите минерални извори  са били притегателен център  за отмора и лечение още в столетията  преди новата ера.   При наскоро проведени археологически разкопки в м. „Бресто” са открити останки от глинени съдове, датирани от 11 век пр. Хр. 

При подготовката на Априлското въстание, на 28 Март 1876г., в Бориковото кафене, е изграден комитет, в който участват: Свещ. Иван Поппанайотов Асянчин, Христо Иванов Венедиков, Лазар Алексиев, Георги Алексиев (Локантаджията), Стоян Бориков и други.

Инфраструктура:

Селото е с добре изградена инфраструктура, с добро водоснабдяване и канализация. Има всички видове комуникации. През Баня преминават автобусни линии за Благоевград, София, Гоце Делчев, Пловдив и други. До селото преминава и теснолинейната жп линия Септември – Добринище.  

Културно наследство и туризъм:

Село Баня е  богато на топли минерални извори.  Лековитата минерална вода, красивата панорама, към величествените Пирин и Рила, чистия планински въздух, приятния климат, се ценят и привличат туристите. Най-големите туристически атракции, популяризиращи древната традиция на балнеологията в региона са двете стари бани в селото – „Турската баня” и „Старата Римска баня”.

Старата българска баня /Римската баня/ е уникален паметник запазен и до днес. Римска баня, построена вероятно през 16 – 17 век е с типичен клетъчен градеж. Банята е построена в характерния римски стил – редуване на каменен ред с три-четири реда плоски печени тухли, сводеста с малки отвори на свода, с ниши и светилници, с комин до входа.

Турската баня е построена по подобие на  Римската баня. За топлото водозахранване нa банята се ползвала „Благата вода”, течаща открито до постройката, за да се охлади.

В селото има запазени 3 черкви - църквата „Свети Георги”, храмът''Св. Успение Богородично”, Евангелската църква и  няколко параклиса - ''Св. Теодор Тирон'', ''Св. Илия'', ''Св. Троица'', ''Св. Спас'', ''Манастирището'', ''Пресвета'',  ''Св. Варвара'' и ''Св. Архангел''.

Селото се очертава и утвърждава като спа център на цялата Югозападна България. На територията на селото има построени редица хотели – „Термо - спа хотел Римска Баня”, спа хотел „Аспа Вила”, „Aquilon Residence & SPA”,  хотел „При Спаска”, апарт хотел   „Спа Вита Спрингс”,  хотел „При Балто”, хотел „Свети Георги”, семеен хотел „Крайпътен рай”, семеен хотел „Свети Никола”, „Изгрева” и няколко къщи за гости.

Социални дейности:

Читалището в с. Баня е основано 1908г. Читалището привлича много самодейци- танцов състав за деца от 6 до 8 години; детска тамбурашка група „Детелини”; танцов състав от 8 до 12 години; женска фолклорна група; група за народни обичаи; детска вокална група; детска театрална група.

През 1975г. е основан и клубът на пенсионера, в който към днешна дата своето свободно време прекарват 156 пенсионери.      

Минералният плаж се намира в непосредствена близост до Турската баня. Той е открит през 1967 година и е един от малкото минерални басейни в района с почти олимпийски размери 50 на 20 метра. Работи всяко лято от м. Юни до м. Септември.

През 2010 година е изградена спортна площадка в парка пред Хигиенната баня, в която децата спортуват през цялата година. На площадката има игрище за футбол, вoлейбол, тенис и баскетбол.

Всяка пролет се организират турнир по футбол на малки вратички и шах турнир, а през лятото се провежда плажен волейбол.

Образование:

През 1934/35г., учебните занятия в селото започват в новопостроената учебна сграда.  ОУ „Св. Паисий Хилендарски” се отоплява с минерална вода. В селото има целодневна детска градина „Снежанка”, която се посещава от 140 деца и се отоплява с минерална вода.

 

СЕЛО БАЧЕВО

Кмет на с. Бачево

Росица  Чатлабашева

тел: 0885464650

Местоположение:

Селото е разположено на 4 км северно от Разлог, в най-ниските разклонения на Югозападна Рила. Надморската му височина е 920 м. През последните години успешно се развива планински и селски туризъм. В Бачево са изградени конни бази, които предлагат уроци по езда, разходки с коне и магарета, специализирана програма за терапевтична езда.

Население: 1 676 души

Личности родени в село Бачево:

Иван Г. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, четата на Йонко Вапцаров, 2 рота на 14 воденска дружина

Иван Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Йонко Вапцаров

Коста Атанасов (1870 - 1912), български революционер

Коста Ганджов (1866 - 1912), български революционер

Костадин Манушкин (1872 - 1912), български революционер

Росица Тоткова (22.10.1953), български политик от СДС

Исторически данни:

Археологически данни и находки показват, че землището около Бачево е населено още от праисторическия човек през каменната епоха. В м. „Грамадите” са намерени най-старите останки от човешки живот в района, те датират от V и VI  хилядолетие пр.н.е. В същата местност са намерени материали датирани от каменномедната епоха, от желязната епоха и от римско време.

Смята се, че землището в разложката котловина и Бачево са били населени от славянското племе „смолени” и заедно със завареното тракийско население създали постоянните жители на района.

Следи от тракийското и римско селище с некрополна могила са намерени в м. „Тополите” на юг от селото. В м. „Градището” на 5 км източно от селото са открити развалини на стара антична крепост. Останките на средновековна черква в м. „Марена” също свидетелстват за българско средновековно селище по тези земи, датиращо от девети до единадесети век.

В селото има изградена църква, която не е била разрушена дори по време на турското робство.

Около 1830 г. в Бачево е имало добре уредено училище, където свещеник и учител е бил Панайот Илиев. Днешното основно училище в селото до освобождението през 1912 г. е било начално.

Инфраструктура:

Бачево е едно от малкото села с почти изцяло изградена инфраструктура. На 100% канализирано, водопроводът е почти изцяло подновен, което позволява на жителите и гостите на селото да пият чиста Рилска вода. Голяма част от улиците са асфалтирани.

Културно наследство и традиции:

Бачево е съхранило вековни традиции и самобитна българска култура.  

На 1 януари в Бачево се организират и традиционният кукерски събор, по време на който млади и стари ентусиазирани жители се обличат в народни носии, маскират се с животински кожи и опашки, за да гонят злите духове.

От незапомнени времена жителите на Бачево празнуват Тодоровден или Конски Великден, също празник и на коневъда. За месните жители това е най-почитания празник. На този ден те изразяват своята любов към конете, които са най-ценното в живота на хората от селото. В центъра на Бачево с водосвет и ритуално захранване на конете започва празникът. Тази традиция в най-голяма степен е съхранена именно в тази част на страната. Дори развитието на самото село Бачево като туристически център е свързано с конете. Доказателство за това са 4–те конни бази в селото.

Всяка година на 6 май, Гергьовден, в м. „Пресвета”, на 1 км от Гергева скала, се прави курбан от жителите на Бачево, за здраве и плодородие. Вечерта срещу Гергьовден се извършва ритуала „Топене на китките”. Младите момичета от селото си приготвят хубави китки и като пеят песена „Росен дъжд зароси”, ги топят в глинен съд с вода, като всяко момиче си намисля желание, а на сутринта се раздават китките с пожелание то да се сбъдне.

На 15 август по традиция в м. „Цръквището” (старо оброчище), се прави курбан за здраве на селото, а в съботата преди празника в местността „Перивол” се организира младежки събор с песни и танци.

Фолклора винаги е бил в бита и съзнанието на местното население. В селото има сформирани мъжка певческа и женска фолклорна групи и танцов състав.

Туризъм:

На 6 км северно от Бачево се намира м. „Перивол”, чието името идва от персийски и означава „красива гледка”.

На по-малко от 20 минути пешеходна разходка или на 2 км от селото се намира природният феномен „Гергьова скала”, от където се открива невероятно пищна панорама на цялата Разложка котловина.

Според преданията в ранните години на християнството Св. Георги е живял по тези места и е закрилял християните. Подгонен заради това, той препуска с коня си през гората, стига до Гергева скала и пред него се изправя пропастта. Тогава Господ дава крила на коня му и така успява да се спаси. До ден днешен върху скалата личат отпечатъци от конски копита, преданието разказва че това са отпечатъците от коня на Св. Георги.

С дарения и доброволен труд жителите на селото изграждат нов параклис върху останките от древен параклис строен през 900 г.

На 2 км от село Бачево в м. „Ръждавец” има балнеосанаториум, изграден при минерален извор с лековита вода. До извора се достига по черен път, минаващ покрай два изкуствени водоема.  Лечебният ефект, който има минералната вода от извора „Банище” е уникален по отношение на стомашно-чревни заболявания, екземи, рани, заболявания на нервната система. На мястото са изградени два малки басейна, мъжки и женски, където чрез бани хората могат да се лекуват.

В местността на селото има отлични условия за планинско колоездене.

Изключително вълнуваща е възможността да вземете няколко урока по езда, а след това да се отдадете на езда през красивата природа в местността на Бачево. Ездата в природата е еднакво достъпна както за начинаещи, така и за напреднали ездачи.

Конна база: ККС „Русалиите” се намира на два километра от с. Бачево в м. „Стране”. Базата разполага с 15 коня: чистокръвни арабски, англо - арабски, източнобългарски, пинто /петнисти/.

Конна база: “Peri Volas” e разположена на 6 километра от гр. Разлог в красивата местност „Перивол”. След ездата или разходката можете да се насладите на домашно приготвената храна и чаша горски чай.

 

СЕЛО ЕЛЕШНИЦА

Кмет на с. Елешница

Владимир Фръндев

тел: 0889456655

Местоположение:

Село Елешница /760 м. надморска височина/ е  красиво разположено на 18 км източно от Разлог, в долината на р. Златарица.  Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер.

Население: 1425 жители.

Исторически данни:

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Инфраструктура:

Селото е център на държавно лесничейство, развит е дърводобивът. Селото е електрифицирано, водоснабдено, почти изцяло канализирано и добре благоустроено. Има читалище с фолклорен състав и археологическа музейна сбирка.

Културно наследство:

Църквата "Св. Атанас" в селото е с ценен иконопис.  В околността са открити останки от антично и средновековно селище.  Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново І. 

През 1983-1985г. археологически екип на БАН разкрива и проучва селище от новокаменната епоха – 7-6 хилядолетие преди Христа, което означава, че тогавашните му жители са били връстници на Шумерската цивилизация. По-късно е населено от тракийските племена меди и дий, като специалистите сочат, че това е едно от вероятните места на раждане и местоживеене на митичния тракийски певец Орфей. Намираните на различни места древногръцки монети и особено на така наречените филипки – сечени от бащата на Александър Велики – Филип Македонски, са свидетелство, че древна Елада и Македонската империя на Александър Велики са владеели и тези земи.

Навсякъде из района са откривани сребърни диоклетианки, но повече са медните монети, сечени по времето на императорите Гордиан, Диоклетиан /ІІІ, ІV в./. Намирани са делви високи до метър и повече, останки от обикновени глинени съдове, част от фино изработени мраморни колони, плочи с надписи от римско или византийско време, канализация за изтичане на мръсната вода, керамични водопроводи един, от които съществува и днес. През миналия ХХ век в местността “Небуш” е съществувала църква, като до олтарната й апсида е намерена надгробна плоча, която още тогава била изпратена в Софийския археологически музей. Според нея придворна дама от свитата на византийския император Юстиниан І се лекувала на минералните извори в Елешница. По нейна инициатива била построена църква, която носела името на апостол Андрей. Под надписа са изобразени два пауна, застанали един до друг с допрени глави. Надписа е датиран “според първия индиктион, 12 година на Юстиниан и консулството на Флавий Йоан”. Това означава, че надписът е от 12 юни 538 година.

Туризъм:

В селото има минерален извор с лечебни свойства и са изградени два балнеоложки лечебни центъра.

Има изградени спортен комплекс с игрища, тенискортове и плувен басейн с минерална вода.

МИНЕРАЛНИ ВОДИ

На територията на селото бликат четири лековити минерални извора с различен състав и температура /от 20°С до 70°С/, което предопределя заселването му отпреди хиляди години.

 Термален източник "Св. Варвара" 

• Температура 58 С- при постоянно водочерпене
• Общ дебит -22л/сек
• Местоположение-2.4 км западно от с. Елешница по пъта -Елешница -гара Ген.Ковачев
• Състояние- изворът е каптиран.

Термален извор "Златарица"-Елешница 

• Температура-39.6 С-при постоянно водочерпене
• Общ дебит-28л/сек-при отворена система на дебита достига до 35л/сек
• Местоположение-2.0 км източно от населеното място по пътя Елешница- Черешово
• Черпенето се осъществява посредством обсадна сондажна тръба от дълбочина 450л.м.Сондажът е на самоизлив.Цялото количество вода се пренася от сондажа до населеното място посредством изолиран тръбопровод,който е в отлично състояние.

Традиции:

Един от най- интересните и най – обичани празници е ежегодният КУКЕРСКИ КАРНАВАЛ. Всяка година на  Великден в Елешница се пъдят злите духове от старата година с традиционни обреди, карнавални маски, много музика и танци.

 

СЕЛО ГОРНО ДРАГЛИЩЕ

Кмет на с. Горно Драглище

инж. Георги Пандев

тел:0887679286

Местоположение:

Село Горно Драглище, разположено в северната част на Разложката котловина, на  13 км. североизточно от Разлог. Селото е сгушено в „Припеците” (така в котловината наричат южните склонове на Рила планина), разположено от двете страни на река Клинощница, на 850 м надморска височина. 

Население: 1 057 жители

Личности родени в селото: 

Родолюбиви драглищени са участвали в революционните борби за освобождението на разложкия край. Един от тях е Тодор Пармаков-Хайдутина, активен борец с висок морал и чувство за справедливост.

Исторически данни:

Най-ранното писмено свидетелство за съществуване на селото е от 1576г. Известно е, че там където сигурното познание е оскъдно или липсва, се ширят легенди и предания. Една легенда разказва за самоковски овчар на име Драган, който следвайки своето стадо по пашата неусетно прехвърлил Рила планина откъм връх Айгидик. Останал захласнат от невероятната красота на природата пред погледа му, той се установил тук и създал семейство. Пастирът пресметливо съобразил, че в Горно Драглище е припек и снегът ще си отива рано и стадото ще пашува от ранна пролет до късна есен. От името на пастира идва и името на селото. Първоначално селото носело името Богато Драглище, което показва, че хората са били заможни, техният поминък бил животновъдството.

Инфраструктура:

Селото е с добре изградена инфраструктура,  с добро водоснабдяване и канализация. Има всички видове комуникации.  

Културно наследство и туризъм:

От всички страни селото е заобиколено от оброчища Св. Тройца, Св. Георги, Петрова църква, Св. Богородица, където има изграден  параклис. В началото на селото се намира параклисът  „Св. Николай Чудотворец”. Черквата „Въведение Богородично” строена през 1835г. е с богато историческо минало, претърпяла е няколко пожари, но е възстановена със средства и труда на хората от селото .В селотоможе да се види още и действащата воденица

В центъра са сградите на кметството, читалището и училището. Първоначално за училище са използвани стаи в къщите на родолюбиви българи. По-късно през 1939-1941г. на доброволни начала е построено новото училище. Днес в него се обучават ученици от първи до осми клас, в същата сграда се помещава детската градина. През 1938г. се основава читалище „Слънце”, в което се развива богата фолклорна дейност с участие във фолклорни фестивали и програми.

Горно Драглище е с невероятно красива природа и добро местоположение. Посещава се от много туристи предпочели уюта и спокойствието на селския туризъм в планината. За любителите на природата има достъпни еко пътеките в Рила планина.

Туристите могат да отседнат в хотел „Руди”, зелена къща „Дешка” или „Къща Яна”, като същевременно се насладят на местните гозби.

 

СЕЛО ДОЛНО ДРАГЛИЩЕ

Кмет на с. Долно Драглище

Цветан Рабаджиев

тел: 0897505858

 

 

 

"Рила е красива планина

Драглища е в нейните поля,

а от среща Пирин наблюдава

и на Драглище се възхищава

от Родопи слънцето изгрява

и на Драглище лъчи дарява."

 

Местоположение:

Долно Драглище се намира в Разложката котловина между Рила, Пирин и Родопи, на 810 м. надморска височина, в Средиземноморският регион ( 41,56 с.ш. и 23,31 и.д. ).Тук климатът е умерен, зимата е мека и снежна, има прохладна пролет и есен, слънчево и топло лято. Селото се намира на :

• 11 км от гр. Разлог
• 11 км от гр. Банско
• 16 км от Парка за танцуващи  мечки гр. Белица
• 5 км от с. Баня
• 180 км от гр. София
• 160 км от гр. Пловдив

Население: 650 души

Личности родени в с. Долно Драглище

Георги Докторов – български революционер , участвал в Кресненско-Разложкото въстание.

Георги Караджов - български революционер.

Георги Чолаков – българск революционер , делегат от Разложко на събранието в Оборище през 1876 г.

Лазар Нишков -  български революционер и военен деец , участвал в Балканската война през 1912 година

Михаил Нишков - българск революционер.

Никола Попиванов - българск революционер , в Илинденско-Преображенското въстание. 

Серафим Боянов – български фолклорист ,  участник в Сръбско – Българската война  от 1885 г.

Сава Докторов -  български революционер , участва в Кресненско-Разложкото въстание.

Исторически данни

Село Долно Драглище е с богата история , свързана с борбите в Разложко за национално освобождение и независима България. 120 души от с. Долно Драглище участват при подготовката на Априлското въстание през 1876 г.  Местното население участва в известното в историята Кресненско – Разложко въстание (1878 – 1879 г.).  В Илинденско - Преображенското въстание през 1903 г. взимат участие 29 души от селото. 12 души участват в Септемврийското въстание от 1923 г.

Инфраструктура:

Селото е с добре изградена инфраструктура,  с добро водоснабдяване и канализация. Има всички видове комуникации.  Четвъртокласен път свързва селото с курортните местности в Югозападният дял на Рила - „Титевица”,  „Равните мочури”, „Семково” и с уютната долина „Динков дол „ (планинската част от землището на Долно Драглище, граничеща с резервата „ Парангалица” ) и Парка за танцуващи мечки -  „Четири лапи ”, изграден в съседната община Белица. Има изградени детски площадки, оформен парк и търговски обекти.

Културно наследство :

В селото има две православни черкви - „Св. Богородица”, строена през XVI в.  и „Св. Димитър”, построена през 1835 г.. Църквата „Св. Димитър” е включена в Списъка на паметниците от Национално значение СОУПК от 17.V. 1978 г. Ценност в нея представляват стенописите на Тетевенската школа – Досю Коюв.  От дарители през 1996 г. в местността „Св. Илия” е построен параклис „Св. Пророк  Илия”, през 2005 г. е построен параклис „Св. Троица”. На територията на селото в наши дни се строи нов православен храм „Св. Яна и Яким”.

Социални дейности

През 1963 г. в с. Долно Драглище е построен Здравен дом и в последствие открит Дом за възрастни с физически увреждания „Св.  Панталеймон ”. Похвално е с добронамереното и хуманно отношение на местното население към хора настанени в дома. Материалната база и обслужването са  на високо ниво.Има изградено Защитено жилище. Защитеното жилище е приспособено към всички изисквания и спицифики за удобното и безопасно битуване на обитателите му.  През 2010 г. в селото е открит и Пенсионерски клуб, в който своето свободно време прекарват 120 пенсионери. Читалището в с. Долно Драглище е основано през 1927 г. с името „ Климент Охридски” от 1952 г. се преименува на  „ Георги Тончев”.

Образование:

През 1960 г. в съществуващото вече училище „Св. Св. Кирил и Методий” е открито Помощно училище – интернат за деца със специализирани образователни потребности  за нуждите на Благоевградски регион. Тук децата са на пълен пансион, има осигурен микробус за извозване на децата по домовете. В селото има целодневна детска градина „Радост” филиал към ОДЗ гр. Разлог, където се учат най – малките жители на село Долно Драглище. Децата от село Долно Драглище от  първи до осми клас посещават училището ОУ „Неофит Рилски”, намиращо се в с. Горно Драглище. За децата от селото има изградена детска площадка в центъра на селото.

Туризъм:

Красивата природа с изглед към Пирин, Рила и Родопите , интересните релефни възвишения около селото, обрасли с борови  гори, Националните паркове Пирин и Рила, достъпни за летен и зимен туризъм и спорт, правят с. Долно Драглище привлекателно за ценителите на естествената природна красота . Очарователна е красивата  панорамна  гледка и гостоприемство на хората от с. Долно Драглище

На територията на с. Долно Драглище има построен един хотел  - „Пирила”  и 4 къщи за гости „Росица Пешина”,  „Вила Бела” ,  „Слави и Таня”, „Тулилови”.

Традиции

Жителите на с. Долна Драглище ревностно пазят своята история, бит и култура, пресъздават и днес стародавни традиции и обичаи. Традиционни за селото са Християнските и някои предхристиянски празници и обичаи:

• Богоявление ( Йорданов ден )
• 1-ви март ( Баба Марта )
• 3-ти март
• Тодоров ден
• Възкресение Христово (Великден)
• Празник на моето село
• Рождество Христово (Коледа)
• Нова година .
• Традиционно се  чества Международният ден на хората с увреждания.

 

СЕЛО ДОБЪРСКО

Кмет на с. Добърско

Янис Будин

тел:0897085775

 

Местоположение:

Село Добърско  е на 18 км. северно от Разлог в южните склоновете на Рила на 1070 м.н.в. Селото има прекрасен изглед към Разложката котловина, величественият Пирин и безкрайните Родопи.

Население: 680 жители

Исторически данни:

Селото е най-старото в района. Разположено е на пътя, който някога е свързвал Рилския манастир със Светогорския манастир. Има сведения, че боляри от старопрестолните столици на България – Плиска и Преслав се заселват в Добърско, като пренасят своите богатства и култура.

През вековете Добърско е променяло своето име. В Хросувула /грамота/ на цар Иван Шишман от 1378 г., с която той го дарява на Рилския манастир е споменато с името Гнидобрадско. В последствие става Нидобрацко, Недобърско, по-късно с царски указ е именувано Добърско.

Легенди разказват как ослепените Самуилови войници на път за Рилския манастир, след битката при Ключ, са посрещнати радушно от жителите на Добърско и по-късно създават прочутата Добърска певческа школа на певци – слепци.

Културно наследство и туризъм:

Добърско е атрактивна туристическа дестинация в полите на величествената Рила планина със съхранени традиции, обичаи, автентичен фолклор и занаяти.  Храмът „Св. Св. Теодор Стирон и Теодор Стратилат" в с.Добърско, датиращ от 1614 г. е културен паметник с национално значение. Храмът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекти на България.

Църквата е уникална - цялата е изографисана, като стенописите в нея са много добре запазени. Вътрешната и площ е 160 кв.м., а образите са 460 на брой. Единствено тук могат да бъдат видени над 30 женски образи, сцената „Преображение Христово”, изобразяващи Исус Христос във форма, наподобяваща ракета.

Една от легендите гласи, че цар Иван Шишман, на когото селото е било познато се е венчал именно в тази църква.

На 5-6 минути от селото се намира водопада „Щрокалото”.

На 40 мин. пеш се намира оброчището „Копана църква” /Св. Троица/.

На 800 м. северно от селото се намира стара Римска пещ.

Ускорено се развиват алтернативни форми на туризъм, има изградени семейни хотели.

Традиции:

В Добърско са запазени много местни традиции до днес.

На 1-ви януари се правят кукери, т.нар. „старци”, а децата обикалят из къщите в селото да „сурвакат”.

На 6-ти януари, Йордановден, наричан тук Водици се хвърля кръст в ледените води на реката. На този ден е и празника на село Добърско.

На Сирни заговезни, Прошки в селото се палят огньове от хвойна, около които местно население танцува.

В добърска марка се е превърнал боба и ястията шуплата, полайник, тиквеник, чекананик, бракадан /качамак/ и други.

 

СЕЛО ГОДЛЕВО

Кмет на с. Годлево

Величка Алуминова

тел: 0885464629

Село Годлево отстои на 7 км. северно от Разлог в южните склонове на Рила на 900 м. надморска височина.  В землището на селото има редица останки от стари селища. На територията на селото са изградени шест водоема, които успешно се използват и за риболов. През последните години към селото интерес  проявяват български и чуждестранни инвеститори поради чистия въздух, тихия и спокоен живот и не на последно място заради изключително красивата природа и добри, трудолюбиви хора.