Баня

Баня – кътче, намиращо се в Югозападна България, между трите величествени планини – Пирин, Рила и Родопи, запазило и до днес живописната си природа, своята красота и очарователност.

Местоположение:

Село Баня се намира в центъра на Разложката котловина,  на 5 км от Разлог и Банско, на 25 – 30 км от Якоруда и Симитли и на 150 км от София и Пловдив. Застроена е около многобройните топли минерални извори - общо 72 термални извора, които са 1/3 от минералните извори в Югозападна България,  бликащи от недрата на Баня с температура 45 – 58 °С. През селото протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите, чиято средногодишна сума е около 600 мм.

Население: 3032 души за 2012 година.

Личности родени в село Баня:

  1. Патриархът на българските учители и книжовници – Неофит Рилски, със светско  име Никола Петров Попов – Катошев /роден е в село Баня 1793 год./;
  2. Иван Поппанайотов Асянчин – учител, просветител, дописник и книжовник през 19 век;
  3. Христо Иванов Дойчинов – писател – документалист;
  4. Ангел Даракчиев –   кмет на селото след Освобождението. По негова инициатива е изработен първият регулационен план с прави и широки улици;
  5. Костадин (Коце) Николов Бояджиев – български революционер, войвода на чета;
  6. Никола Маноилов Дръдалов (Куриера) – куриер между Местния Народен комитет и Централния Македонски революционен комитет;
  7. Иван Георгиев Грънчаров – учител в село Баня, участник в сраженията по време на Баненската буна;
  8. Иван Тодоров Гръчев – български революционер, опълченец;
  9. Георги Тодоров Гръчев – активен участник в националноосвободителното движение;
  10. Христо Иванов Венедиков – активен възрожденски деец;
  11. Йордан Тимотеев Венедиков  – генерал-майор, военен историк и публицист;
  12. Стефан Ст. Попстаматов (1830 – 1886) – художник – иконописец;
  13. Иван Костов Терзиев (1832- 1907)- художник-  иконописец.

Исторически данни: 

Баня е едно от най-старите селища на територията на община Разлог. В  землището  на с. Баня  са локализирани над  десет археологически обекти  от дълбока древност до късното средновековие. Находките   подсказват, че  топлите минерални извори  са били притегателен център  за отмора и лечение още в столетията  преди новата ера.   При наскоро проведени археологически разкопки в м. „Бресто” са открити останки от глинени съдове, датирани от 11 век пр. Хр. 

При подготовката на Априлското въстание, на 28 Март 1876г., в Бориковото кафене, е изграден комитет, в който участват: Свещ. Иван Поппанайотов Асянчин, Христо Иванов Венедиков, Лазар Алексиев, Георги Алексиев (Локантаджията), Стоян Бориков и други.

Инфраструктура:

Селото е с добре изградена инфраструктура, с добро водоснабдяване и канализация. Има всички видове комуникации. През Баня преминават автобусни линии за Благоевград, София, Гоце Делчев, Пловдив и други. До селото преминава и теснолинейната жп линия Септември – Добринище.  

Културно наследство и туризъм:

Село Баня е  богато на топли минерални извори.  Лековитата минерална вода, красивата панорама, към величествените Пирин и Рила, чистия планински въздух, приятния климат, се ценят и привличат туристите. Най-големите туристически атракции, популяризиращи древната традиция на балнеологията в региона са двете стари бани в селото – „Турската баня” и „Старата Римска баня”.

Старата българска баня /Римската баня/ е уникален паметник запазен и до днес. Римска баня, построена вероятно през 16 – 17 век е с типичен клетъчен градеж. Банята е построена в характерния римски стил – редуване на каменен ред с три-четири реда плоски печени тухли, сводеста с малки отвори на свода, с ниши и светилници, с комин до входа.

Турската баня е построена по подобие на  Римската баня. За топлото водозахранване нa банята се ползвала „Благата вода”, течаща открито до постройката, за да се охлади.

В селото има запазени 3 черкви - църквата „Свети Георги”, храмът''Св. Успение Богородично”, Евангелската църква и  няколко параклиса - ''Св. Теодор Тирон'', ''Св. Илия'', ''Св. Троица'', ''Св. Спас'', ''Манастирището'', ''Пресвета'',  ''Св. Варвара'' и ''Св. Архангел''.

Селото се очертава и утвърждава като спа център на цялата Югозападна България. На територията на селото има построени редица хотели – „Термо - спа хотел Римска Баня”, спа хотел „Аспа Вила”, „Aquilon Residence & SPA”,  хотел „При Спаска”, апарт хотел   „Спа Вита Спрингс”,  хотел „При Балто”, хотел „Свети Георги”, семеен хотел „Крайпътен рай”, семеен хотел „Свети Никола”, „Изгрева” и няколко къщи за гости.

Социални дейности:

Читалището в с. Баня е основано 1908г. Читалището привлича много самодейци- танцов състав за деца от 6 до 8 години; детска тамбурашка група „Детелини”; танцов състав от 8 до 12 години; женска фолклорна група; група за народни обичаи; детска вокална група; детска театрална група.

През 1975г. е основан и клубът на пенсионера, в който към днешна дата своето свободно време прекарват 156 пенсионери.      

Минералният плаж се намира в непосредствена близост до Турската баня. Той е открит през 1967 година и е един от малкото минерални басейни в района с почти олимпийски размери 50 на 20 метра. Работи всяко лято от м. Юни до м. Септември.

През 2010 година е изградена спортна площадка в парка пред Хигиенната баня, в която децата спортуват през цялата година. На площадката има игрище за футбол, вoлейбол, тенис и баскетбол.

Всяка пролет се организират турнир по футбол на малки вратички и шах турнир, а през лятото се провежда плажен волейбол.

Образование:

През 1934/35г., учебните занятия в селото започват в новопостроената учебна сграда.  ОУ „Св. Паисий Хилендарски” се отоплява с минерална вода. В селото има целодневна детска градина „Снежанка”, която се посещава от 140 деца и се отоплява с минерална вода.

Кметове на село Баня от 1912г. до днес:

  1. Маноил Дръдалов- Калудин (1912)
  2. Георги Лазаров (1914- 1917)
  3. Иван Пунев (1917- 1919)
  4. Ангел Костадинов Даракчиев (1920-1921)
  5. Димитър Иванов Кьосов (1921)
  6. Григор Радонов (1921-1922)
  7. Георги Николов Донев (1923)
  8. Георги Костов Чобанов (1923-1924)
  9. Никола Маноилов Дръдалов (1924-1925)
  10. Иван Костадинов Найденов (1925-1926)
  11. Никола Савов Тодоров (1926-1927)
  12. Георги Иванов Рачев (1927)
  13. Георги Костов Чобанов (1927)
  14. Никола Савов Тодоров (1927)
  15. Иван Костадинов Найденов (1927)
  16. Никола Савов Тодоров (1928)
  17. Иван Костадинов Найденов (1928-1932)
  18. Георги Николов Кадифин (1932-1934)
  19. Тодор Костадинов Стефанов (1934)
  20. Никола Савов Тодоров (1935-1937)
  21. Tодор Костадинов Стефанов (1938-1939)
  22. Боян Михов (1940-1941)
  23. Кирил Захариев (1941)
  24. Димитър Маринов Лимберов (1941-1943)
  25. Георги Попсоянов Хорозов (1943-1944)
  26. Георги Христов Гюров (1944)
  27. Никола Савов Тодоров (1944-48)
  28. Иван Костадинов Бояджиев (1948-52)
  29. Костадин Христов Бояджиев (1952-53)
  30. Георги Костадинов Рачев (1953-56)
  31. Никола Савов Тодоров (1956-58)
  32. Костадин Христов Бояджиева (1958-59)
  33. Георги Костадинов Стипцов (1959-88)
  34. Атанас Петров Ячков (1988-91)
  35. Васил Георгиев Евтимов (1991-95)
  36. Стойко Христов Бояджиев (1995-99)
  37. инж. Йордан Василев Йорданов (1999-2003)
  38. Костадин Милошов Чобанов (2003-2007)
  39. Николай Драговчев (2007 – 2015)
  40. Мария Юрганчева (2015 - до сега)